Иван Юруков: Без театър се разболявам

Човек е част от Системата, а тя стиска толкова здраво, че е почти невъзможно да се измъкнеш

Иван Юруков е роден на 27 май 1978 г. в град Сандански. 26 лета по-късно завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Данаилов. Бил е част от трупите на ДКТ-Враца, Сатиричния театър, „Сфумато”, а от 2005 г. и на НТ „Иван Вазов”. На най-голямата родна сцена участва в постановките ”Хамлет”, “Идеалният мъж”, “Хъшове” и др. От малкия екран е познат най-вече с ролята си в сериала “Столичани в повече”. В киното се е появявал в ленти като “Ако някой те обича” и “Аве”. Режисира и късометражни филми, премиерата на последния от които “Фифил”, се състоя преди дни. Ето какво сподели той по теми като възможно ли е бягство от Системата и коя е следващата постановка, в която ще се включи.

– „Устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа във человеците е мъртво нещо”, е цитат от “Проглас към Евангелието” на Константин Кирил – Философ. В навечерието на Деня на славянската писменост и култура има ли наистина нещо по-мъртво от безкнижната душа?

– Казано е толкова добре, че мога само да немея пред неговите думи.

– Казват, че в смутни времена културата е тази, която спасява духовното у човека. „Столичният” манталитет ще убие ли родната култура?

– Ако го отнесем към обществото ни като цяло, не се наемам да давам категорични оценки. Всеки сам за себе си отговаря с какво спомага за спасението на националната ни култура. Казват също така, че изкуството красяло човека, а аз напоследък срещам доста красиви хора у нас, което ме кара да мисля, че надежда за културата ни има.

– Повечето ваши колеги, с които съм разговарял, твърдят, че предоставят ли ти читав писан текст, е много по-трудно да се провалиш в чисто актьорски план. Вие лично изпитвал ли сте влечение да обогатите даден персонаж, в който сте се превъплъщавал, с нещо свое?

– Аз няма как да обогатя персонажа със свой текст, но мога да го направя по-удобен за мен, което не означава, че той става по-пълнокръвен, отколкото е бил в текста на автора. Текстът е в основата на всичко. Театърът се гради върху него. Работата на актьора като съавтор, като изпълнител е да помага на информацията, на енергията, която текстът носи, да се преведе на разбираем език и да достигне до публиката.

– Освен с актьорство се занимавате и с режисиране. Има ли форма на артистична изява, в която да ви се е искало да се потопите, а още да не сте имал тази възможност?

– За мен театърът е преди всичко останало, той е основният ми приоритет. Театърът продължава да ме изгражда като артист и личност. Боледувам без него. Всичко останало е форма на изразяване, опит да наваксам някаква липса.

– Прочетох, че сте бил изправен пред дилемата дали да изберете актьорството или да станете художник. Ако днес трябваше да повторите този избор, какво щеше да бъде решението ви?

– Безпрекословно същото. Тези сфери са доста близки като цяло. Изразните средства, разбира се, са различни. Не съжалявам за избора си, защото той ми отваря съвсем различни хоризонти, за които не съм и предполагал, че съществуват.

– Връщате ли се към рисуването?

– Да, от време на време се случва – за удоволствие, успокоение, прищявка, ако щете.

– Играете в „Полет над кукувиче гнездо” в Народния. Възможно ли е човек да избяга от Системата?

– Човек е част от Системата, а тя стиска толкова здраво, че е почти невъзможно да се измъкнеш. Оставяйки настрана великия текст на Кен Киси, ние всички сме доброволни участници в някаква система. Не съм отшелник, тъй че и аз съм част от нейно проявление. Вероятно е нужна много смелост и категоричност, за да я напуснеш. Не толкова да й се противопоставиш, защото това ще е последващо действие на нещо, провокирано от нея самата. Тоест, пак си в капана й и тя те командва. Действаш срещу нещо, което ти действа.

– И все пак какви са вашите малки бягства от нея?

– Най-обикновени – свързани с пътуване нанякъде. Старая се в такива ситуации да се изключа тотално и да разпусна. Природата много ми въздейства в този аспект. Предпочитам по-малките пътечки, които водят към непознати места.

– Един по-прозаичен въпрос, защото на 24-и май ще се играе финалът на ШЛ. Реал или Атлетико (Мадрид) ще подкрепяте?

– Честно казано, нямам време да гледам спорт. Като цяло не гледам телевизия, а и от футбол не се интересувам особено. Не ме пали, не ми въздейства. Преди години съм ходил на мачове и си спомням, че имаше емоция, но днес не ме пленява изобщо.

– Нещо ново с ваше участие задава ли се на театралната сцена?

– В момента работя с режисьора Владлен Александров по пиесата “Червено”. Доста е интересна, в нея участваме само аз и Жоро Кадурин. Централният персонаж в нея е Марк Ротко – световноизвестният руски художник от еврейски произход, емигрирал в Щатите. Картините му приживе са се продавали за милиони. Текстът обхваща финалния етап от неговия живот, когато той приема в ателието си един ученик, или по-скоро асистент, с когото разговарят на тема изкуство. Изобличават се, провокират се взаимно и стигат до интересни истини. Постановката ще се играе активно от следващия театрален сезон на сцената на „Театър 199”.

– А що се отнася до малкия и големия екран, предстои ли да ви видим в нов проект?

– На малкия екран продължавам участието си в “Столичани в повече”. В киното няма нещо, което да ми предстои в обозримото бъдеще. Миналото лято направих един късометражен филм с мои приятели и колеги. На 22 май му беше премиерата, казва се “Фифил” и в него участват Стоян Алексиев, Естер Симони и Валентин Цеков.

– Амбиции за игрален проект?

– Когато и ако му дойде времето, може и дотам да се стигне. Честно казано ми се занимава с театър, но стойностен, истински, дързък…

– Вие сте зодия Близнаци. Колко души живеят в един актьор, роден под този зодиакален знак?

– Да, за Близнаците казват, че поне двама души обитават душата им. Но този вторият при мен започва да се променя и той, и не знам дали не са станали повече. Винаги успявам да се изненадам сам себе си, но това предполагам, че е характерно за зодията.

– От гледна точка на равносметката, с какво от постигнатото от вас дотук се гордеете и за какво съжалявате?

– Гордея се с приятелите си. Когато виждам, че те успяват и се чувстват удовлетворени, да ги съпровождам по пътя им, това ме кара да се чувствам горд.  Може би съжалявам за някои пропуснати възможности, за пропиляното време, за глупостите, които всички неминуемо извършваме умишлено или не…

в. Новинар
Иван Венчев

Премиера на късометражния филм “Фифил”, режисьор Иван Юруков

FIFIL

FIFIL

На 22 май 2014 г. от 20 00 ч. в Център за култура и дебат „Червената Къща“ „Ангелите на Касиел“ представят CRAZY IN LOVE

Crazy in Love – една вечер за глас, кино, любов и вино.

Концерт на Силвия Станоева (вокал), Васил Пармаков (пиано), Блаже Димитров (китара).

Гост звезда: Иван Юруков

За спектакъла:

Силвия Станоева е едно от откритията на театралната сцена за 2013 година. Награда „Икар” за дебют, награда за главна женска роля на фестивала за малки камерни форми за спектакъла „Клер Мадам Соланж”, номинация за награда „Стоян Камбарев” .Актрисата с невероятен глас ще ви представи неочаквани версии на “златни“ любовни песни – Нина Симон,Депеш мод,Чака Кан,Бионсе, Деймиън Райс и др.Взривен концерт съчетал еротизъм,талант и страст! Този път към виртуоза: Васил Пармаков се присъединява и Блаже Димитров (Македония) – известен в Европа с провокативните си DJ сетове.

Във втората част актьорът Иван Юруков ще представи няколко свои независими късометражни филма: L.I.Dylle., Spaghetti, Illusion с участието на Иван Бърнев, Йосиф Шамли и др. 

За първи път ПРЕМИЕРНО ще бъде представен и новият му филм “ФИФИЛ“с участието на Стоян Алексиев, Естер Симеони и др.
Иван Юруков е известен с великолепните си превъплъщения в редица театрални постановки. Две години подред получава номинации „Аскеер“ за изгряваща звезда и главна мъжка роля. През 2008 г. получава награда от Министерството на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура. Участва и в няколко филма.Звезда от култовият сериал “Столичани в повече“. Иван Юруков е съмишленик и участник в концертите „Фортисимо фест“, създадени от диригента Максим Ешкенази. Късометражният филм „Лора“, на който е режисьор и оператор, печели феста „Синемаспорт“ през 2007. През 2008 г. с късометражният филм „Луизет“ Юруков печели две награди на същият фестивал.

След събитието актьорите канят публиката на разговор, полят с вино! Очакваме ви!

Билети : 8/12 лв.

Иван Юруков e сред тазгодишните носители на наградата “Златно перо”

Ivan Yurukov

За 19-та поредна година Classic FM радио и галерия „Макта“ ще раздадат престижните награди „Златно перо“ за изключителен принос към българската култура и изкуство.

Отличията по повод 24 май ще бъдат връчени на 24-ма представители на българската култура и изкуство на официална церемония на 22 май от 11:30 часа в концертната зала на Националното музикално училище „Любомир Пипков”. Наградите са под формата на брошка, изработена от 24-каратово злато.

Сред отличените в тазгодишното издание на „Златно перо“ са актьорите Михаил Билалов, Иван Юруков, Меглена Караламбова, музикантите Теодосий Спасов, Красимира Стоянова, Васил Петров,  писателите Христо Бойчев и Захари Карабашев, художниците Кънчо Кънчев и Маргарита Пуева и други.

На официалната церемония по връчване на наградите ще присъстват специални гости, както и носители на наградата от предишни издания на „Златно перо“.  По традиция в церемонията ще участват талантливи деца от НМУ „Л. Пипков“  с  кратки музикални изпълнения, а на сцената ще се качат и любими водещи от ефира на Classic FM радио.

Събитието е част от програмата на Европейския музикален фестивал, организиран със съдействието на Министерството на културата и Столичната община в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата 2019. Входът е свободен.

Повече информация за наградите „Златно перо” можете да откриете на www.classicfm.bg

Играещият човек

Zilov in Duck Hunting

Zilov in Duck Hunting

Ако някога ви хрумне да проверите осведомеността си относно актуалния афиш на Народния театър, Иван Юруков е вашият човек. Младият актьор играе в половината, (ако не и повече) заглавия от репертоара на най-престижната сцена у нас, които незнайно как съчетава с работата си в сериала Столичани в повече.
Но нито театърът, нито телевизията, а музиката и то в нейния класически вид бе поводът да се разговорим с него. Защото от известно време Иван Юруков е част от голямото семейство и идеологията на програмата Фортисимо Фамилия, ”превеждаща” велики произведения на достъпен за малки и големи език. Поредното вълнуващо събитие от този цикъл е концертът Дворжак в Америка(зала България, 13 април, 11:30), който обещава да ни пренесе в най-силните творчески години на чешкия композитор – не се сдържахме да разпитаме за подробностите.

Работиш с Фортисимо Фамилия и като режисьор на клипове и концерти, и като актьор, как те привлякоха във фамилията?
Един колега – Теодор Елмазов, ме покани да направя промо клип за едно от тяхно събитие – Приказка за перкусии, ако не се лъжа. Тогава се запознах с организатора Максим Ешкенази, сценариста Александър Чобанов, останалите актьори и музиканти. Започнахме да работим заедно, защото си допаднахме, много ми харесах и каузата на Фортисимо Фамилия. Смятам, че това, което правят те, е полезно и изключително важно за децата. За по-големите също, защото никога не е късно човек да научи нещо ново.

Концертът на 13 април ще разкаже за Дворжак по особен начин. Как точно?
Такъв формат концерти вече е правен в Америка, така че се придържаме към готов шаблон. Докато предишните детски концерти се раждаха в процеса на подготовката, тук информацията е поднесена по-скоро във вид на лекция. С това събитие ще направим опит за исторически портрет на този отрязък от живота на Дворжак, в който той заминава за Америка и започва да твори, вдъхновен от индианските песни, от художниците, които работят там по онова време – въобще от тази култура, която до този момент е била непозната на европейците, а и до някаква степен потискана от самите американци.

Имаш ли заредена класическа музика в mp3 плейъра си?
О, да – слушам Чайковски, Брамс. Имах и един период, в който постоянно си пусках Моцарт. Тепърва обаче се запознавам подробно с творчеството на Дворжак и откривам доста черти в неговата личност, които ми допадат. Винаги е богатство да опознаеш такъв човек на изкуството – син на месар, роден в европейска провинция, който става голямо светило на друг континент – в Новия свят.

Участваш в страшно много постановки. Би ли казал, че си пристрастен към театъра?
Да, признавам. Приемам театъра за сакрален и не бих искал да си представям живота без него. Играя в много пиеси, почти никога не отказвам роля, освен когато е крайно наложително. Случвало се е да не вляза в някой спектакъл, просто защото ако участвам и там, програмата на Народния театър няма как да бъде оформена. Отделно играя в няколко представления извън неговата сцена. Харесвам и да се снимам във филми, макар че се случва по-рядко, като изключим сериала Столичани в повече. Научих се така да стиковам ангажиментите си, че да не пречат един на друг. Представленията и репетициите обаче са с приоритет.

Не ти ли идва в повече този график?
Чувствам се добре именно така, защото поддържам творческия си нерв и това ме кара да изпитвам удовлетворение. Така намирам смисъл във всичко, което съм. Единствено с такова качествено и количествено натрупване човек може да захранва своята интуиция и след това съвсем лесно отличава кое може да доведе до нещо хубаво. Винаги съм бил склонен да давам повече, отколкото да получавам. Оказва се, в крайна сметка, че тези процеси са взаимни.

Снимаш и собствени късометражни филми – хоби ли ти е?
Хоби, страст, любов, начин на изразяване – наречете го както искате. Вдъхновението не пита, то връхлита. Като автори или съавтори ние избираме само формата, под която да го пресъздадем.
Моите филми в повечето случаи са за несподелените неща. В тях обикновено става дума за любов, приятелство, предателство – такива, човешки ситуации.

Ще се пробваш ли в пълнометражното кино?
Определено. Това голямо предизвикателство предстои. Когато човек има голяма цел в перспектива, стъпва другояче. Стремейки се към нещо, постоянно трупаш материал, за да го изградиш – камък по камък.

Дразниш ли се, че повечето хора те разпознават заради телевизионните ти роли?
Не, това е част от професията. Първоначално ми беше странно, но бързо свикнах с този факт и го приех. Хората в повечето случаи са достатъчно деликатни и не досаждат в моменти, когато търся усамотение. Приятно е, когато усетиш, че те разпознават и то с добро, а не те подминават с дюдюкания например. Представете си как се чувства един депутат, който постоянно е в устата на хората в негативен план. Сигурно е ужасно.

Живееш ли в съгласие с героя си от Столичаните?
Напълно. Харесваме се. Той е симпатяга, макар и неудачник. Не му върви с жените, поставя си идеалистични цели, но сценаристите не му дават особени шансове. Той обаче не се предава, остава антипод на останалото.

Защо след седем сезона сериалът продължава да е толкова популярен?
Не знам как да отговоря. Както казва Тенеси Уилямс, все едно да кажа защо Господ е направил зелените ябълки. Учудвам се какво се харесва от масите тези дни. Мое любимо представление – Лов на диви патици (от Александър Вампилов), се игра много кратко на сцената на Народния. Това е точно моя тип театър – жанрът, който ме изпълва и ме кара да настръхвам. Убедих се обаче за пореден път, че макар да е истинска, жива и съвременна, такава бутикова драматургия се възприема трудно от публиката. Хората сякаш нямат необходимост от подобни откровения. Не осъждам никого, просто така се възпитахме в последните години. Както казва Димитър Воев:

Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави.
От срам.
Човек със анцуг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в Москвича
развъждат

20 години по-късно този ”възпят” образ от 90-те не само че все още съществува, ами се е изродил още повече.

Занимаваш се и с фотография – остана ли място, където не си се пробвал?
Оглеждам коне, цветар съм и магазинер в същото време. Шегувам се. Преди време рисувах и сега понякога пак се занимавам с това, но все по-рядко. Свирил съм заедно с приятели, но и там вече не влагам почти нищо. Инвестирам енергия във Фортисимо, репетициите, представленията, късометражните филми, трейлърите, участието в сериала – за момента това ми е достатъчно. Ако имах две тела, може би силите ми щяха да стигнат за всичко.

Концертът Дворжак в Америка е в Концертен комплекс България на 13 април от 11:30, 6лв
Гледайте Иван Юруков в Царството земно в Народен театър на 13 април от 15:00
Хъшове в Народен театър на 11 и 27 април от 19:00
Полет над кукувиче гнездо в Народен театър на 12 и 26 април от 19:00
Веселите Уиндзорки в Народен театър на 13 април от 19:00

текст – Таня Трендафилова
Programata.bg