Иван Юруков: Без театър се разболявам

Човек е част от Системата, а тя стиска толкова здраво, че е почти невъзможно да се измъкнеш

Иван Юруков е роден на 27 май 1978 г. в град Сандански. 26 лета по-късно завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Данаилов. Бил е част от трупите на ДКТ-Враца, Сатиричния театър, „Сфумато”, а от 2005 г. и на НТ „Иван Вазов”. На най-голямата родна сцена участва в постановките ”Хамлет”, “Идеалният мъж”, “Хъшове” и др. От малкия екран е познат най-вече с ролята си в сериала “Столичани в повече”. В киното се е появявал в ленти като “Ако някой те обича” и “Аве”. Режисира и късометражни филми, премиерата на последния от които “Фифил”, се състоя преди дни. Ето какво сподели той по теми като възможно ли е бягство от Системата и коя е следващата постановка, в която ще се включи.

– „Устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа във человеците е мъртво нещо”, е цитат от “Проглас към Евангелието” на Константин Кирил – Философ. В навечерието на Деня на славянската писменост и култура има ли наистина нещо по-мъртво от безкнижната душа?

– Казано е толкова добре, че мога само да немея пред неговите думи.

– Казват, че в смутни времена културата е тази, която спасява духовното у човека. „Столичният” манталитет ще убие ли родната култура?

– Ако го отнесем към обществото ни като цяло, не се наемам да давам категорични оценки. Всеки сам за себе си отговаря с какво спомага за спасението на националната ни култура. Казват също така, че изкуството красяло човека, а аз напоследък срещам доста красиви хора у нас, което ме кара да мисля, че надежда за културата ни има.

– Повечето ваши колеги, с които съм разговарял, твърдят, че предоставят ли ти читав писан текст, е много по-трудно да се провалиш в чисто актьорски план. Вие лично изпитвал ли сте влечение да обогатите даден персонаж, в който сте се превъплъщавал, с нещо свое?

– Аз няма как да обогатя персонажа със свой текст, но мога да го направя по-удобен за мен, което не означава, че той става по-пълнокръвен, отколкото е бил в текста на автора. Текстът е в основата на всичко. Театърът се гради върху него. Работата на актьора като съавтор, като изпълнител е да помага на информацията, на енергията, която текстът носи, да се преведе на разбираем език и да достигне до публиката.

– Освен с актьорство се занимавате и с режисиране. Има ли форма на артистична изява, в която да ви се е искало да се потопите, а още да не сте имал тази възможност?

– За мен театърът е преди всичко останало, той е основният ми приоритет. Театърът продължава да ме изгражда като артист и личност. Боледувам без него. Всичко останало е форма на изразяване, опит да наваксам някаква липса.

– Прочетох, че сте бил изправен пред дилемата дали да изберете актьорството или да станете художник. Ако днес трябваше да повторите този избор, какво щеше да бъде решението ви?

– Безпрекословно същото. Тези сфери са доста близки като цяло. Изразните средства, разбира се, са различни. Не съжалявам за избора си, защото той ми отваря съвсем различни хоризонти, за които не съм и предполагал, че съществуват.

– Връщате ли се към рисуването?

– Да, от време на време се случва – за удоволствие, успокоение, прищявка, ако щете.

– Играете в „Полет над кукувиче гнездо” в Народния. Възможно ли е човек да избяга от Системата?

– Човек е част от Системата, а тя стиска толкова здраво, че е почти невъзможно да се измъкнеш. Оставяйки настрана великия текст на Кен Киси, ние всички сме доброволни участници в някаква система. Не съм отшелник, тъй че и аз съм част от нейно проявление. Вероятно е нужна много смелост и категоричност, за да я напуснеш. Не толкова да й се противопоставиш, защото това ще е последващо действие на нещо, провокирано от нея самата. Тоест, пак си в капана й и тя те командва. Действаш срещу нещо, което ти действа.

– И все пак какви са вашите малки бягства от нея?

– Най-обикновени – свързани с пътуване нанякъде. Старая се в такива ситуации да се изключа тотално и да разпусна. Природата много ми въздейства в този аспект. Предпочитам по-малките пътечки, които водят към непознати места.

– Един по-прозаичен въпрос, защото на 24-и май ще се играе финалът на ШЛ. Реал или Атлетико (Мадрид) ще подкрепяте?

– Честно казано, нямам време да гледам спорт. Като цяло не гледам телевизия, а и от футбол не се интересувам особено. Не ме пали, не ми въздейства. Преди години съм ходил на мачове и си спомням, че имаше емоция, но днес не ме пленява изобщо.

– Нещо ново с ваше участие задава ли се на театралната сцена?

– В момента работя с режисьора Владлен Александров по пиесата “Червено”. Доста е интересна, в нея участваме само аз и Жоро Кадурин. Централният персонаж в нея е Марк Ротко – световноизвестният руски художник от еврейски произход, емигрирал в Щатите. Картините му приживе са се продавали за милиони. Текстът обхваща финалния етап от неговия живот, когато той приема в ателието си един ученик, или по-скоро асистент, с когото разговарят на тема изкуство. Изобличават се, провокират се взаимно и стигат до интересни истини. Постановката ще се играе активно от следващия театрален сезон на сцената на „Театър 199”.

– А що се отнася до малкия и големия екран, предстои ли да ви видим в нов проект?

– На малкия екран продължавам участието си в “Столичани в повече”. В киното няма нещо, което да ми предстои в обозримото бъдеще. Миналото лято направих един късометражен филм с мои приятели и колеги. На 22 май му беше премиерата, казва се “Фифил” и в него участват Стоян Алексиев, Естер Симони и Валентин Цеков.

– Амбиции за игрален проект?

– Когато и ако му дойде времето, може и дотам да се стигне. Честно казано ми се занимава с театър, но стойностен, истински, дързък…

– Вие сте зодия Близнаци. Колко души живеят в един актьор, роден под този зодиакален знак?

– Да, за Близнаците казват, че поне двама души обитават душата им. Но този вторият при мен започва да се променя и той, и не знам дали не са станали повече. Винаги успявам да се изненадам сам себе си, но това предполагам, че е характерно за зодията.

– От гледна точка на равносметката, с какво от постигнатото от вас дотук се гордеете и за какво съжалявате?

– Гордея се с приятелите си. Когато виждам, че те успяват и се чувстват удовлетворени, да ги съпровождам по пътя им, това ме кара да се чувствам горд.  Може би съжалявам за някои пропуснати възможности, за пропиляното време, за глупостите, които всички неминуемо извършваме умишлено или не…

в. Новинар
Иван Венчев